с. Кацелово, общ. Две могили

Вечерта срещу 6 май от различните махали на селото тръгват момичета със стомни в ръце за “мълчана вода”. Напълват ги от различни чешми, бягайки мълчаливо от закачките на момците. Изливат водата във бакърено котле, пускат в него пръстени, гердани или гривни и го оставят да престои под цъфнал трендафил. През това време стопанката на дома поставя запалени свещи по всички врати на къщата, на плуга, на ралото, на курника и кошерите, за да се прогонят злите духове, да има в къщата и стопанството здраве и берекет. Сутринта на Гергьовден, стопанинът извежда от кошарата най-хубавото агне, запалва свещ на рамото му и го заколва за курбан. Вратите на къщите се закичват с коприва и здравец, за предпазване от болести. След това всички стопани се събират на мегдана, където се избира “Еньова булка”, първа или последна мома на родителите си, която сяда на трикрако столче, покрита с червено було, донасят мълчаната вода с пръстените. Еньовата булка изважда един след друг пръстените от котлето с предмети, а всички около нея пеят. Припявката-благословия означава, че притежателят на пръстена скоро ще се ожени, или ако е мома скоро ще пристане. В селото са записани специални благословии – припеви, с които се прави опит да се гадае бъдещето. Гадаенето се отнасяло за бъдещия брак. С еньовските припевки се определяло щастието на всяка мома, със сериозен или весел пин на наричането. Кацеловските напявания се превръщали в шумни момински веселия. След като свърши “О, Еньо” всички се разотиват по домовете, извеждали опечените агнета и нареждали богати трапези. Целият ден преминавал в празнично веселие и почивка.

Гергьовденски обичай

с. Кацелово

Попълнил анкетната карта: Ганка Тодорова Тодорова; библиотекар-читалище “Н. Й. Вапцаров”.