гр. Русе, общ. Русе

Още от предния ден започват да пристигат роднини с каруци от други села (Щръклево, Пиргово, Мечка, Тръстеник, Красен, Басарбово и др.) Домакините ги посрещат, разговарят и ги канят на трапеза, която са приготвили от собствени продукти: яхния от месо (гнешко) с картофи, “Сборенска” яхния, зеле, или агнешко печено в пещ. Пие се вино, ракия – собствено производство. На трапезата разговарят, веселят се и така продължават до късно през нощта. По-младите отиват в читалищния салон на “вечеринка” или забава, където местни музиканти свирят на акордеон или китара. Организира се томбола, провежда се викторина и др. забавления. Младите се срещат там, запознават се. Ако някой младеж покани девойка да танцуват се казва, че “Остават в компания” т.е. избрал е нея и само с нея ще танцува до края, след което е длъжен да я изпрати до тях. На следващия ден всички стават сутринта и отиват на църква, където се отслужва празнична литургия за Архангеловден. След това мъжете отиват на мегдана, има народна борба в която участват по-млади мъже от селото и които предварително са се избрали помежду си. Жените си отиват в къщи да шетат и приготвят обяда. Колят се кокошки и се приготвя чорба, яхния с чеснов лук или само сухо месо от варената кокошка. На обяд мъжете се връщат и всички сядат на трапезата. Отново се веселят, разказват за борбите, кой с кого се “сборил”, кой кого “надборил” и т.н. За децата е имало отделна трапеза (синия) и не сядат при възрастните. След като се нахранят всички отиват на мегдана, където има хоро. Всички са облечени с празнични носии. Свири оркестър от местни музиканти на гайда, кавал, тъпан. Има сергии с лакомства: захарни петлета, пръчици, сусамки, бонбони карамелени, шербет (захарен сироп). Продават се топки с ластик – бият се с ръка, свирки, пищялки, свирки-гугушчуци (наподобяват гукането на гълъб), “бардучета” (малки стомни) за децата, гърнета, “гаванки” (хаванчета)за стриване на чесън, червен пипер, сирене. Продават се разноцветни балони и др. След обяд (около 16 ч.) по “икиндия” гостите се приготвят да си ходят. Впрягат каруците, сбогуват се с роднините и си тръгват. Домакините ги изпращат на портите като заръчват и на другия сбор (следващата година), ако е “живот и здраве” пак да дойдат.

Сбор

гр. Русе

Попълнил анкетната карта: Снежана Цветанова Атанасова; секретар-библиотекар, Народно читалище “Просвета”.